Сутрин в апартамента на младо семейство – семпло, съвременно. Лято, прозорците са отворени и подухва лек ветрец във фините свободни дрехи на жената. Мъжът приготвя кафе и закуска и си тананика – „Мога... да те накарам още... да ме обичаш...” Тя е до отворената врата на балкона, който гледа отвисоко на града – отгоре се вижда само синьото сутрешно небе. Силуетът й се очертава под ефирната материя.

Пред гърдите й се появява чаша кафе. Мъжът продължава да си тананика като се облича бързо, жунглирайки с чашата. Хваща я в свивката на лакътя, слага я в джоба на панталона си, премята я от ръка в ръка без да разлее и капка. Явно сутрешен рутийн.

Входната врата се хлопва след него. Тя хваща телефона.

…

Той върви и си тананика. Стига до кръстовище. Червено е. Доста напред от стоп линията, на самата пешеходна пътека е спряно такси – точно под носа на мъжа.

„Мога... да те накарам още... да ме обичаш...” През предното стъкло на таксито се вижда той и мърдащите му устни. Изнервен таксиметров шофьор го гледа с неприязън. „Какво, бе, какво ми говориш...”... „Мога... да ти повтарям с часове... че аз без теб съм нищо...”... „К’во искаш бе лигльо... Ей сега ти ебах майката!”

Думита на таксиджията се чуват приглушено от колата, но все пак ясно. Той излиза от колата рязко. В шума на тълпата всичко е като в сън. Таксиджията нанася удари. Не се чува нищо, само жуженето на тълпатa.

…

Тя говори по мобилния си телефон и оглежда лъскавите надписи над серия от магазини и бутици. «А! Ето…» Затваря телефона и влиза.

…

«Какво пак си направил… Не, не мога да дойда… Уф, че си… Ще ти вземат таксито да знаеш… Айде чакам те. Закъснявам!» Жената на таксиджията затваря телефона и изяжда остатъка от вафла. Хвърля опаковката. Застанала е пред входа на сив жилищен блок, а цветното й облекло я прави нереална на този фон. Гледа си ноктите кокетно.

…

Сешоарът-каска е обхванал главата на младата жена като скафандър. Тя си гледа ноктите. Доволна е от резултата. Взима списание. През синеещите прозорци на фризьорския салон се вижда как едно такси спира на слънчевата улица.

…

В апартамента на семейството, той приготвя мартини. По лицето му не се забелязват следи от удари. Налива в запотена чаша отмерени количества Absolut и Rosso, капка вода и сок от маслини. Леда в чашата припуква и се вдига пара. Той слага гърлото на чашата в гърлото на друга по-широка и шейква.

…

На червен светофар таксиджията чете вестник и отпива кафе от бяла пластмасова чашка. Светва зелено, той сгъва вестника и включва на първа.

Лампата «TAXI» на отдалечаващата се в полумрака кола изгасва.

…

Тя влиза. В масивното огледалото до входната врата вижда новата си прическа – стилна. Той я посреща с чаша мартини. «Честити 5 години заедно!»

…

«И кога ще се прибереш… Е, кажи ми час… Добре, от 8 сме на вечеря…» Жената на таксиджията оглежда прическата си в огледалото и говори по телефона. «Запознах се с една жена… И те са се женили на нашата дата… Даде ми, че не ми стигаха за фризьора… Еми, да, и аз я поканих… Не бе … Те имали резервация… ще я направи за четирима… И без това не сме се виждали с хора от… Е, ще й върнеш парите довечера…» Тя затваря и изпуфтява. Намества сутиена си и поглежда лицето си отблизо в огледалото.

…

«Сигурен ли си, че нямаш нищо против.» «Защо, ще е забвно.» Той отваря вратата на изискан ресторант и я изчаква да мине. Портиерът ги посреща като редовни клиенти. Вратата се затваря зад гърба им.

На паркинга пред ресторанта спира очукано такси с изключена лампа.

*песента, която си пее той е «МОГА» на група «ТЕ».

Ю изчезна твърде бързо - само след два постинга. МИ чака с нетърпение следващия.