Дълга опашка пред гишето за Софийска Вода. Нервни хора от всякакви възрасти, професии и социален статус. Раздразнени коментари, кратки пререкания за ред. Жега, хората си веят с листите от сметките. Леко невзрачен МЛАДЕЖ, зад него много привлекателна жена с дълга къдрава коса. Явно го притеснява с присъствието и парфюма си, тя го знае и това я забавлява.

Един СТАРЕЦ се приближава плахо. Облечен е в увехтяло спортно сако, някога цвят каки, и носи много изтъркана червена бейзболна шапка. Оглежда се боязливо и лека-полека се намъква по средата на опашката, за което му помага дребния му ръст и това, че е прегърбен. Няколко човека зад него цъкат с език, но нищо не му казват.

Опашката се точи бавно, касиерките стават все по истерични. Една от тях си поглежда часовника. 12:03. Според табелата над главата й, обедната почивка е от 12:15 до 13:15. Невзрачния младеж си поглежда часовника, пред него има още само няколко човека – ще успее преди почивката.

Младежът вижда гърба на стареца малко пред него още по-прегърбен, някак неестествено сгънат. Изведнъж една ЖЕНА на средна възраст казва високо, но без да вика: «Помогнете, не мога да го държа.» Младежът минава леко встрани, за да види – стрецът се е свлякъл и тя го подържа под мишница. Младежът хвърля чантата, която държи и хваща стреца под другата мишница, но той е учудващо тежък и с жената не могат да го удържат. Едно МОМЧЕ с баскетболен потник и дебел ланец на врата се притичва на помощ от задната част на опашката.

Жената предлага да сложат стареца на близката пейка да легне. Докато го влачат, старецът колабира. Полагат го на земята: «Някой да извика линейка,» казва младежът. Наоколо са се събрали 4-5 човека – един носи вода, друг подава на стареца валидол, едно момче с дълга коса и спортен вид се обажда за линейка. Останалите хора от опашката се стремят да не обръщат внимание, някои усърдно са забили поглед в листчетата със сметките си.

Старецът е по-добре, шепне «Искам да стана». С помощта на момчето и младежът стига до пейката. Някой донася чантата, която младежът е захвърлил. Жената взима сметката на стареца и казва, че ще я плати, за да не се реди повече. Скарва му се загрижено, че е излязъл сам на тази възраст да се реди по опашки. Старецът прошепва, че има дъщеря, но мъжа й е починал и тя никъда не излиза, че има жена, но тя е на легло от 5 години.

Жената отива да плати нейната сметка и тази на стареца. Един от охранителите в пощата се приближава до пейката и казва на двете момчета при стареца: «Само го гледайте да не падне, че после тия от линейката на мен ще ми викат.» И раздразнено се отдалечава. Момчето с баскетбония потник предлага на другия младеж един да отиде да плати сметките и на двамата, а другия да остане при стареца. Младежът му подава сметката и точно пари.

Старецът и младежа остават сами. Старецът повтаря само две изречения: «Благодаря ти. Ти си добро момче.» и «Жена ми е на легло от пет години.», както възрастните хора или пияниците, за които смисъла на живота се е свел до едно изречение. След малко жената се връща. Платила е сметката, подава на стреца разписка, той не разбира, тя му я натъпква в джоба. Връща се и момчето с баскетболния потник и той подава бележка на младежа. И двамата тръгват.

Старецът и младежа пак остават сами на пейката. Младежът държи ръката на стареца. Стареца някак си иска да разкаже, но всичко се свежда до двете изречения – «Благодаря ти. Ти си добро момче.» и «Жена ми е на легло от пет години.»

Покрай тях минава привлекателната жена от опашката и се усмихва на младежа, сякаш не забелязва цялата ситуация.

Скоро младежът подвиква на човека от охраната, че трябва да върви и му заръчва да наглежда стареца. Той приема с неохота. Младежът и стареца се разделят с кратки реплики, младежът го успокоява, че линейката ще го закара до вкъщи.

Старецът остава сам. Седи на пейката без да помръдва, без да мига, единственото, което издава живот в него е старческото поклащане на главата му и лекото потрепване на тялото му. Линейката закъснява и охранителя се обажда да не идва.

Опашката пред Софийска вода сменя членовете си. Хорат пристъпват бавно напред, после нови идват на тяхното място. Големият часовник на стената до гишето показва 15:30. Старецът бавно се надига, вади от джоба си бележка за сметка, въздъхва и се нарежда на същата опашка.